22.10.2008 г., 0:06

Познавам същината му, и зная...

737 0 10
Не ме попита никога защо тъгувам.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него.
Допълвахме се в мисли, и мечти.
Разпускахме косите си във люлките,
а от копнежите рисувахме звезди.
Когато срещахме очите си във сънища,
взривяваха се бури от въздишки,
пресечени по кръстопътища душите ни
прераждаха ни в сините си мълнии.
Той все във мен вилнееше от обич.
А аз се стапях в нежния му зов.
Кога ли се превърнахме в привички?
И сраснахме се във едно...
Сега преливаме се в бяла пролет.
И лято е, когато в мене той расте.
Когато го отглеждам в мен е есен,
и зима, щом сбогувания той преде...
Най-чудно ми отива на очите,
зелени, като влюбено небе,
със кълновете в златно окласили
задъханото в моето сърце.
Душата му с посочията северни
рисува ме във чуден листопад,
а моята с най-топлите съзвучия
съзижда му врата пред моя праг.

Познавам същината му, и зная...
Той, вятърът, е моят свят, но не и враг.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Душата му с посочията северни
    рисува ме във чуден листопад,
    а моята с най-топлите съзвучия
    съзижда му врата пред моя праг.
    Прекрасно си го казала, Женичка!
    Прегръщам те миличка!
  • Прекрасно е!Много ми хареса!Много!
  • Той все във мен вилнееше от обич.
    А аз се стапях в нежният му зов.

    Това е любов...
  • Много е хубаво!
  • Хубаво, ама тоя палавник да не ти грабне шалчето че кой знае къде ще го отнесе!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...