22 oct 2008, 0:06

Познавам същината му, и зная... 

  Poesía
635 0 10
Не ме попита никога защо тъгувам.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него.
Допълвахме се в мисли, и мечти.
Разпускахме косите си във люлките,
а от копнежите рисувахме звезди.
Когато срещахме очите си във сънища,
взривяваха се бури от въздишки,
пресечени по кръстопътища душите ни
прераждаха ни в сините си мълнии. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??