18 авг. 2016 г., 17:53  

Позволи ми 

  Поэзия
1961 8 32
Всяка вечер е с тебе, нали?
И със сладки лъжи те омайва.
Не усещаш в леглото дори
как промъква се тихо и тайно.
Много бавно протяга ръце
и фалшиво обсипва те с нежност.
На тъгата в коварния плен
си отново. Така неизбежно е.
Не ù вярвай, мой мъничък Кай.
Тя от себе си късче ще счупи,
ще забие в сърцето до край,
ще обсеби света ти и срути. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Все права защищены

Предложения
: ??:??