Позволи ми
Всяка вечер е с тебе, нали?
И със сладки лъжи те омайва.
Не усещаш в леглото дори
как промъква се тихо и тайно.
Много бавно протяга ръце
и фалшиво обсипва те с нежност.
На тъгата в коварния плен
си отново. Така неизбежно е.
Не ù вярвай, мой мъничък Кай.
Тя от себе си късче ще счупи,
ще забие в сърцето до край,
ще обсеби света ти и срути.
Свойта длан във дланта ми сложи,
позволи да съм твоята Герда.
И когато най-много тъжиш,
да ти върна усмивката светла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
