Родила се веднъж една жена.
Тя била ту лоша, ту добра,
с прекършена душа,
но и неоспорима красота!
Мечтаела да срещне тя много хора по света.
Искала да разбере какъв е смисълът на думата "човек".
Един ден отишла тя при древна жрица накрай света.
Попитала я за любовта, живота и смъртта.
Жрицата отговорила така:
"Любовта е като река, но пресъхне ли - умира тя!"
"Живота е като солта - може да вгорчава,но и да дарява."
"А смъртта... Смъртта е избавление от всичко това!"
Зачудила се младата жена - какво да търси по света?
Отчаяла се, но видяла светлина.
Била на прага на смъртта!
© Анета Боянова Все права защищены