Feb 3, 2009, 4:41 PM

Прагът на смъртта

  Poetry » Other
892 0 2

Родила се веднъж една жена.

Тя била ту лоша, ту добра,

с прекършена душа,

но и неоспорима красота!

Мечтаела да срещне тя много хора по света.

Искала да разбере какъв е смисълът на думата "човек".

Един ден отишла тя при древна жрица накрай света.

Попитала я за любовта, живота и смъртта.

Жрицата отговорила така:

"Любовта е като река, но пресъхне ли - умира тя!"

"Живота е като солта - може да вгорчава,но и да дарява."

"А смъртта... Смъртта е избавление от всичко това!"

Зачудила се младата жена - какво да търси по света?

Отчаяла се, но видяла светлина.

Била на прага на смъртта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...