Feb 3, 2009, 4:41 PM

Прагът на смъртта

  Poetry » Other
896 0 2

Родила се веднъж една жена.

Тя била ту лоша, ту добра,

с прекършена душа,

но и неоспорима красота!

Мечтаела да срещне тя много хора по света.

Искала да разбере какъв е смисълът на думата "човек".

Един ден отишла тя при древна жрица накрай света.

Попитала я за любовта, живота и смъртта.

Жрицата отговорила така:

"Любовта е като река, но пресъхне ли - умира тя!"

"Живота е като солта - може да вгорчава,но и да дарява."

"А смъртта... Смъртта е избавление от всичко това!"

Зачудила се младата жена - какво да търси по света?

Отчаяла се, но видяла светлина.

Била на прага на смъртта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...