Прах

Куп книжни жерави

на стените ми

под стените ми

на полиците

сбират прах.

Прашна пустиня

нахлуваща през прозореца

който е още затворен

аз дишам.

Шалът ми топъл

затегнал врата ми до скъсване

(шалът се къса, но шията не)

не, аз се превивам

пред клавиатурата

буквите

в междубуквия

губят се

в пак вездесъщия

златен прах.

Лампата нощна мъждива

алхи-мимическа

и мъжецът ми

люшка се

викам безгласно

преглъщам

а дави ме

прах.

Свива се

времето

като котка на покрива

виждам

в прозореца

още затворен

бяла опашка –

луната си

вее се

с вятъра

липов настръхнал

клон.

Цяло е

бяло

небето ми

в сивкав прах.

Тичат по буквите

спомени ледени

пиша

и бърша

прах.

Битката

предизвестена е

сред милионите

неизречени

и неписани

истини

само една е

тя

вечната –

кал бях

ще бъда

прах.