29.03.2025 г., 21:03

Прах

314 0 0

Куп книжни жерави

на стените ми

под стените ми

на полиците

сбират прах.

Прашна пустиня

нахлуваща през прозореца

който е още затворен

аз дишам.

Шалът ми топъл

затегнал врата ми до скъсване

(шалът се къса, но шията не)

не, аз се превивам

пред клавиатурата

буквите

в междубуквия

губят се

в пак вездесъщия

златен прах.

Лампата нощна мъждива

алхи-мимическа

и мъжецът ми

люшка се

викам безгласно

преглъщам

а дави ме

прах.

Свива се

времето

като котка на покрива

виждам

в прозореца

още затворен

бяла опашка –

луната си

вее се

с вятъра

липов настръхнал

клон.

Цяло е

бяло

небето ми

в сивкав прах.

Тичат по буквите

спомени ледени

пиша

и бърша

прах.

Битката

предизвестена е

сред милионите

неизречени

и неписани

истини

само една е

тя

вечната –

кал бях

ще бъда

прах.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...