2 окт. 2013 г., 13:30

Прашасали сънища

1K 2 5

Едно море ми нарисува лодка.

А после я напълни със слънца-

усмихнати и цветни,

пеперудени,

и с весел глъч от детство и дъга.

Ужасно много влюбени врабчета

я теглиха към лятото безкрай

и лодката пътуваше щастлива,

с посока - обич, музика и рай.

 

Такава приказна си плавах към мечтите,

когато гръм прекъсна ми съня.

От лодката остана само ракла!

 Прашасва в ъгъла

 реалността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Май и ти като мен смяташ , че не сме за този свят...
    а за онзи на обич и музика рай....
  • Да, реалността рано или късно ни застига! Хубав стих!
  • Их, язък...
    Добре, че все пак ги има сънищата и мечтите, та поне за малко да избягаме от страшната действителност.
    Сладко нагарчащ стих ( зимна акулке )
    Много ми хареса!
  • Тези сгромолясвания по-скоро са ни от полза, защото осъзнаваме реалността. Хубаво е да се живее в блянове и мечти, но светът около нас е жесток.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...