2 окт. 2013 г., 13:30

Прашасали сънища 

  Поэзия
719 2 5

Едно море ми нарисува лодка.

А после я напълни със слънца-

усмихнати и цветни,

пеперудени,

и с весел глъч от детство и дъга.

Ужасно много влюбени врабчета

я теглиха към лятото безкрай

и лодката пътуваше щастлива,

с посока - обич, музика и рай.

 

Такава приказна си плавах към мечтите,

когато гръм прекъсна ми съня.

От лодката остана само ракла!

 Прашасва в ъгъла

 реалността.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Май и ти като мен смяташ , че не сме за този свят...
    а за онзи на обич и музика рай....
  • Да, реалността рано или късно ни застига! Хубав стих!
  • Их, язък...
    Добре, че все пак ги има сънищата и мечтите, та поне за малко да избягаме от страшната действителност.
    Сладко нагарчащ стих ( зимна акулке )
    Много ми хареса!
  • Тези сгромолясвания по-скоро са ни от полза, защото осъзнаваме реалността. Хубаво е да се живее в блянове и мечти, но светът около нас е жесток.
Предложения
: ??:??