Едно море ми нарисува лодка.
А после я напълни със слънца-
усмихнати и цветни,
пеперудени,
и с весел глъч от детство и дъга.
Ужасно много влюбени врабчета
я теглиха към лятото безкрай
и лодката пътуваше щастлива,
с посока - обич, музика и рай.
Такава приказна си плавах към мечтите,
когато гръм прекъсна ми съня.
От лодката остана само ракла!
Прашасва в ъгъла
реалността.
© Пламена Троева Всички права запазени