Прашасали сънища

Poetry

998 2 5

Едно море ми нарисува лодка.

А после я напълни със слънца-

усмихнати и цветни,

пеперудени,

и с весел глъч от детство и дъга.

Ужасно много влюбени врабчета

я теглиха към лятото безкрай

и лодката пътуваше щастлива,

с посока - обич, музика и рай.

Такава приказна си плавах към мечтите,

когато гръм прекъсна ми съня.

От лодката остана само ракла!

Прашасва в ъгъла

реалността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

myworld (Аз)

!!!

2013-12-21T17:29:37+02:00
sisidara (Сиси)

Май и ти като мен смяташ , че не сме за този свят...
а за онзи на обич и музика рай....

2013-10-10T21:35:30+03:00
Sanvali (Санвали)

Да, реалността рано или късно ни застига! Хубав стих!

2013-10-02T16:18:04+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Их, язък...
Добре, че все пак ги има сънищата и мечтите, та поне за малко да избягаме от страшната действителност.
Сладко нагарчащ стих ( зимна акулке )
Много ми хареса!

2013-10-02T15:59:40+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Тези сгромолясвания по-скоро са ни от полза, защото осъзнаваме реалността. Хубаво е да се живее в блянове и мечти, но светът около нас е жесток.

2013-10-02T15:19:22+03:00