Прашинка обич
Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите.
Разпръснахме праха ù нощем, тайно,
над стоковата борса за мечти. Две за лев. Нали?
Изтрезняхме! Останахме сами и необичани.
Забравени! И тръгнахме след вятъра - и просехме
прашинка обич, от нашата, изпепелената.
Но вятърът хихикаше злорадо зад комините.
Само хвърчило другаруваше със слънцето.
Едно дете се спря и го позна. Извика го.
Хвърчилото се спусна към земята.
И обичта се върна при детето.
Wali/Виолета Томова/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
