Wali (Виолета Томова)
280 1156
18 нояб. 2010 г., 22:23

Прашинка обич 

  Поэзия » Белые стихи
877 0 12

                                          Прашинка обич

 

 

                               Живеехме пияни при надеждата,

                           а махмурлукът бе болезнено мъчителен.

                           Замеряхме и обичта с камъните на омразата.

                           Изгорихме я в крематориума на лъжите.

                           Разпръснахме праха ù нощем, тайно,

                           над стоковата борса за мечти. Две за лев. Нали?

                           Изтрезняхме! Останахме сами и необичани.

                           Забравени! И тръгнахме след вятъра - и просехме

                            прашинка обич, от нашата, изпепелената.

                            Но вятърът хихикаше злорадо зад комините.

                            Само хвърчило другаруваше със слънцето.

                            Едно дете се спря и го позна. Извика го.

                                  Хвърчилото се спусна към земята.

                                      И обичта се върна при детето.

 

                                                             Wali/Виолета Томова/

© Виолета Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??