Прашинка обич
Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите.
Разпръснахме праха ù нощем, тайно,
над стоковата борса за мечти. Две за лев. Нали?
Изтрезняхме! Останахме сами и необичани.
Забравени! И тръгнахме след вятъра - и просехме
прашинка обич, от нашата, изпепелената.
Но вятърът хихикаше злорадо зад комините.
Само хвърчило другаруваше със слънцето.
Едно дете се спря и го позна. Извика го.
Хвърчилото се спусна към земята.
И обичта се върна при детето.
Wali/Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, впечатляващ финал!)))
-
много хубаво
-
Много е хубаво,поздравявам те!Честита Коледа и честита да си!
-
Невероятен стих! Дали сме изтрезняли - това е друг въпрос!
-
Хубаво е при теб!
Мъдро и истинско слово! -
много, много хубаво...
силно и невероятно усещане..
сърдечен поздрав, Виолета. -
Изтрезняхме! Останахме сами и необичани
С поздрав за философския стих! -
Чистотата и обичта се крият в детето!
Поздрав! Много ми хареса. -
Словото-единствено(то) ...!*
-
СИЛНО СТИЛНО;Точно,както всичко до сега ,чета те с голямо удоволствие!
-
"Изтрезняхме!"
Дали!? -
хареса ми
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
