18 nov 2010, 22:23

Прашинка обич 

  Poesía » Versos blancos
924 0 12
Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите.
Разпръснахме праха ù нощем, тайно,
над стоковата борса за мечти. Две за лев. Нали?
Изтрезняхме! Останахме сами и необичани.
Забравени! И тръгнахме след вятъра - и просехме
прашинка обич, от нашата, изпепелената.
Но вятърът хихикаше злорадо зад комините.
Само хвърчило другаруваше със слънцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??