Прашната бабина черга
Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат.
А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Лека нощ! Ще положа глава
върху прашната бабина черга.
И в забавени миг или два
не секунди, любов ще отмервам.
Топлината е глътка живот
със проводник човешкото тяло.
Само няколко глътки компот
от килера и пак ще съм цяла...
Включих се и аз в тази своеобразна поредица, изникна ми спонтанно като прочетох стиховете.
Благодаря, Мими, Краси, Наде, прекрасни сте!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
