Прашната бабина черга
Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат.
А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Лека нощ! Ще положа глава
върху прашната бабина черга.
И в забавени миг или два
не секунди, любов ще отмервам.
Топлината е глътка живот
със проводник човешкото тяло.
Само няколко глътки компот
от килера и пак ще съм цяла...
Включих се и аз в тази своеобразна поредица, изникна ми спонтанно като прочетох стиховете.
Благодаря, Мими, Краси, Наде, прекрасни сте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
