16 июл. 2007 г., 14:14  

Право Огледало - Предговор

780 0 5


Здрасти.

И е странно, и е забавно, и е изненадващо, че продължават да ме спохождат.
Все такива - трудни, не казващи нищо различно, ежедневни, недъгавички,
искрени и... много лични.
Понякога се питам, дали си струва. Отговорът намирам всеки път.

Сега е ваш ред. Можете да прегърнете моите Споделени чувства и настроения -
защото те не са нищо повече - или... подминете.
И сполайте. Обичайте се.

Обичайте се напук на времето на Парите. Въпреки неистовите опити да бъдем обезличени и от свои, и от чужди. "Въпреки кал, въпреки калтаци"...

"Ще ги положа във нозете ти.
Стъпвай леко(!) - ходиш по Мечти."
Разкрих докрай душата си.
Прегърни ги или... подмини.

Октомври 2003
Бургас
C.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...