Jul 16, 2007, 2:14 PM  

Право Огледало - Предговор

  Poetry
784 0 5


Здрасти.

И е странно, и е забавно, и е изненадващо, че продължават да ме спохождат.
Все такива - трудни, не казващи нищо различно, ежедневни, недъгавички,
искрени и... много лични.
Понякога се питам, дали си струва. Отговорът намирам всеки път.

Сега е ваш ред. Можете да прегърнете моите Споделени чувства и настроения -
защото те не са нищо повече - или... подминете.
И сполайте. Обичайте се.

Обичайте се напук на времето на Парите. Въпреки неистовите опити да бъдем обезличени и от свои, и от чужди. "Въпреки кал, въпреки калтаци"...

"Ще ги положа във нозете ти.
Стъпвай леко(!) - ходиш по Мечти."
Разкрих докрай душата си.
Прегърни ги или... подмини.

Октомври 2003
Бургас
C.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...