Jul 16, 2007, 2:14 PM  

Право Огледало - Предговор

  Poetry
779 0 5


Здрасти.

И е странно, и е забавно, и е изненадващо, че продължават да ме спохождат.
Все такива - трудни, не казващи нищо различно, ежедневни, недъгавички,
искрени и... много лични.
Понякога се питам, дали си струва. Отговорът намирам всеки път.

Сега е ваш ред. Можете да прегърнете моите Споделени чувства и настроения -
защото те не са нищо повече - или... подминете.
И сполайте. Обичайте се.

Обичайте се напук на времето на Парите. Въпреки неистовите опити да бъдем обезличени и от свои, и от чужди. "Въпреки кал, въпреки калтаци"...

"Ще ги положа във нозете ти.
Стъпвай леко(!) - ходиш по Мечти."
Разкрих докрай душата си.
Прегърни ги или... подмини.

Октомври 2003
Бургас
C.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...