30 янв. 2017 г., 15:50

Право в сърцето

1.1K 4 12

Този поглед изкусително страстен,

зноен и опияняващо властен,

като с перце докосна лицето,

но ме улучи право в сърцето.

 

Съзрях във теб чаровник атлетичен

и тъй неустоимо магнетичен,

който със огън и плам в очите

остро в душата заби стрелите.

 

Обграден бе с тълпа почитатели,

като теб все заклети мечтатели.

Сред стаената тяхна възхита

забелязах в теб болка прикрита.

 

А смесица една, изключителна,

от сила и ранимост чувствителна

главоломно душа разтрепери

и отново в сърцето уцели.

 

И с душевен подем заразителен,

но присъщ на децата – пленителен,

със новаторски дух ти разпали

милиони пламтящи пожари.

 

Постепенно със мъжка увереност

и младежка душа, със отмереност

открехна тайна до вчера врата –

вратата скришна на съблазънта.

 

А сетне, в Избраница ме превърна

и с обич грижовна нежно обгърна.

Прозрях, че във този земен живот

съм чакала точно тебе… любов.

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...