П Р А З Н А Г А Р А Н А К Р А Й С В Е Т А
_______________________________________________
Като ледена висулка, която Слънцето топи.
И капка подир капка отзвънява.
Секунди. Минути. Часове. И дни.
Неумолимо! Сякаш изстиваща ръка...
Животът - странник бавно се изниза.
И превърна се във стара, празна гара.
Накрай Света.
Дето от нийде вече влакове не спират.
Нито тръгват... Посърнала. Сама.
Без прозорци и врати - опушена, унила. ...