18 февр. 2015 г., 09:04

Празненството на един клошар

590 0 4

                                                   Празненството на един клошар

                                 

                                                        Вихри се бурен купон

                                                        в кичозно украсен салон.

                                                        Да празнуват 

                                                        в зимните нощи       

                                                        надошли са 

                                                        отбрани гости.

                                                        По масите в редици

                                                        подноси с наденици.

                                                        До тях вино,

                                                        в кани запотени, 

                                                        проблясва с искри червени.

                                                        Извиват пламъци

                                                        в камината тела

                                                        под пукащия такт 

                                                        на сухите дърва.

                                                        Тихи напеви,

                                                        с романтични слова,

                                                        носят се в мрака.

                                                        Под неоновата светлина

                                                        влюбена жена  

                                                        с трепет го чака...!

                                                             

                                                        От този сън на луд

                                                        събуди се.

                                                        Треперещ лист от студ

                                                        бе премръзналото му тяло

                                                        под изтърканото, старо одеяло.

                                             

                                                        Вънка зимата,

                                                        разлютила се пак,

                                                        трупаше нова

                                                        порция сняг.

                                                        През прозореца

                                                        гледаха един по един

                                                        ту Трифон Зарезан,

                                                        ту Свети Валентин!      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, момичета, че сте взели отношение по написаното от мене!Трябва да показваме истина на обществото за живота!Така ще успокоим душите си, че сме направили малко за двадесет и пет годишното страдание на нашия народ!
  • Такава е грозната действителност за жалост.
    Докато едни пируват на тежки маси в лукс и охолство,
    други треперят от студ и умират от глад.
    За тях хубавия живот е само нереален сън.
  • ТАКАВА Е СЪДБАТА НА НЯКОИ ХОРА!ХАРЕСА МИ!
  • "От този сън луд
    събуди се.
    Треперещ лист от студ
    бе премръзналото му тяло
    под изтърканото старо одеяло."На фона на разкошните трапези
    действителността е жестока.Докосна ме!
    Поздравления и хубав ден!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...