18 feb 2015, 9:04

Празненството на един клошар

  Poesía » Otra
589 0 4

                                                   Празненството на един клошар

                                 

                                                        Вихри се бурен купон

                                                        в кичозно украсен салон.

                                                        Да празнуват 

                                                        в зимните нощи       

                                                        надошли са 

                                                        отбрани гости.

                                                        По масите в редици

                                                        подноси с наденици.

                                                        До тях вино,

                                                        в кани запотени, 

                                                        проблясва с искри червени.

                                                        Извиват пламъци

                                                        в камината тела

                                                        под пукащия такт 

                                                        на сухите дърва.

                                                        Тихи напеви,

                                                        с романтични слова,

                                                        носят се в мрака.

                                                        Под неоновата светлина

                                                        влюбена жена  

                                                        с трепет го чака...!

                                                             

                                                        От този сън на луд

                                                        събуди се.

                                                        Треперещ лист от студ

                                                        бе премръзналото му тяло

                                                        под изтърканото, старо одеяло.

                                             

                                                        Вънка зимата,

                                                        разлютила се пак,

                                                        трупаше нова

                                                        порция сняг.

                                                        През прозореца

                                                        гледаха един по един

                                                        ту Трифон Зарезан,

                                                        ту Свети Валентин!      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, момичета, че сте взели отношение по написаното от мене!Трябва да показваме истина на обществото за живота!Така ще успокоим душите си, че сме направили малко за двадесет и пет годишното страдание на нашия народ!
  • Такава е грозната действителност за жалост.
    Докато едни пируват на тежки маси в лукс и охолство,
    други треперят от студ и умират от глад.
    За тях хубавия живот е само нереален сън.
  • ТАКАВА Е СЪДБАТА НА НЯКОИ ХОРА!ХАРЕСА МИ!
  • "От този сън луд
    събуди се.
    Треперещ лист от студ
    бе премръзналото му тяло
    под изтърканото старо одеяло."На фона на разкошните трапези
    действителността е жестока.Докосна ме!
    Поздравления и хубав ден!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...