Feb 18, 2015, 9:04 AM

Празненството на един клошар

  Poetry » Other
586 0 4

                                                   Празненството на един клошар

                                 

                                                        Вихри се бурен купон

                                                        в кичозно украсен салон.

                                                        Да празнуват 

                                                        в зимните нощи       

                                                        надошли са 

                                                        отбрани гости.

                                                        По масите в редици

                                                        подноси с наденици.

                                                        До тях вино,

                                                        в кани запотени, 

                                                        проблясва с искри червени.

                                                        Извиват пламъци

                                                        в камината тела

                                                        под пукащия такт 

                                                        на сухите дърва.

                                                        Тихи напеви,

                                                        с романтични слова,

                                                        носят се в мрака.

                                                        Под неоновата светлина

                                                        влюбена жена  

                                                        с трепет го чака...!

                                                             

                                                        От този сън на луд

                                                        събуди се.

                                                        Треперещ лист от студ

                                                        бе премръзналото му тяло

                                                        под изтърканото, старо одеяло.

                                             

                                                        Вънка зимата,

                                                        разлютила се пак,

                                                        трупаше нова

                                                        порция сняг.

                                                        През прозореца

                                                        гледаха един по един

                                                        ту Трифон Зарезан,

                                                        ту Свети Валентин!      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, момичета, че сте взели отношение по написаното от мене!Трябва да показваме истина на обществото за живота!Така ще успокоим душите си, че сме направили малко за двадесет и пет годишното страдание на нашия народ!
  • Такава е грозната действителност за жалост.
    Докато едни пируват на тежки маси в лукс и охолство,
    други треперят от студ и умират от глад.
    За тях хубавия живот е само нереален сън.
  • ТАКАВА Е СЪДБАТА НА НЯКОИ ХОРА!ХАРЕСА МИ!
  • "От този сън луд
    събуди се.
    Треперещ лист от студ
    бе премръзналото му тяло
    под изтърканото старо одеяло."На фона на разкошните трапези
    действителността е жестока.Докосна ме!
    Поздравления и хубав ден!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...