18.02.2015 г., 9:04

Празненството на един клошар

591 0 4

                                                   Празненството на един клошар

                                 

                                                        Вихри се бурен купон

                                                        в кичозно украсен салон.

                                                        Да празнуват 

                                                        в зимните нощи       

                                                        надошли са 

                                                        отбрани гости.

                                                        По масите в редици

                                                        подноси с наденици.

                                                        До тях вино,

                                                        в кани запотени, 

                                                        проблясва с искри червени.

                                                        Извиват пламъци

                                                        в камината тела

                                                        под пукащия такт 

                                                        на сухите дърва.

                                                        Тихи напеви,

                                                        с романтични слова,

                                                        носят се в мрака.

                                                        Под неоновата светлина

                                                        влюбена жена  

                                                        с трепет го чака...!

                                                             

                                                        От този сън на луд

                                                        събуди се.

                                                        Треперещ лист от студ

                                                        бе премръзналото му тяло

                                                        под изтърканото, старо одеяло.

                                             

                                                        Вънка зимата,

                                                        разлютила се пак,

                                                        трупаше нова

                                                        порция сняг.

                                                        През прозореца

                                                        гледаха един по един

                                                        ту Трифон Зарезан,

                                                        ту Свети Валентин!      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета, че сте взели отношение по написаното от мене!Трябва да показваме истина на обществото за живота!Така ще успокоим душите си, че сме направили малко за двадесет и пет годишното страдание на нашия народ!
  • Такава е грозната действителност за жалост.
    Докато едни пируват на тежки маси в лукс и охолство,
    други треперят от студ и умират от глад.
    За тях хубавия живот е само нереален сън.
  • ТАКАВА Е СЪДБАТА НА НЯКОИ ХОРА!ХАРЕСА МИ!
  • "От този сън луд
    събуди се.
    Треперещ лист от студ
    бе премръзналото му тяло
    под изтърканото старо одеяло."На фона на разкошните трапези
    действителността е жестока.Докосна ме!
    Поздравления и хубав ден!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...