13 нояб. 2012 г., 12:05

Празни думи

1.1K 0 3

В каква реалност днес живея?

Какъв е този свят на пагубност и болка?

Дали на 50 ще имам сили да се смея?

Да копнея, да преодолея?

Да преодолея спомени

за ад и рай,

така втъкани, като змия в душата.

Която мъчи се.

Да сложи край.

Да ме спаси от самотата, сякаш.

И не за някой друг, за себе си говоря!

И да, отричам всичко шарено и цветно!

И май, отново, само си говоря…

Все празни думи.

За повечето хора,

конкретно.



12.11.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....