13.11.2012 г., 12:05

Празни думи

1.1K 0 3

В каква реалност днес живея?

Какъв е този свят на пагубност и болка?

Дали на 50 ще имам сили да се смея?

Да копнея, да преодолея?

Да преодолея спомени

за ад и рай,

така втъкани, като змия в душата.

Която мъчи се.

Да сложи край.

Да ме спаси от самотата, сякаш.

И не за някой друг, за себе си говоря!

И да, отричам всичко шарено и цветно!

И май, отново, само си говоря…

Все празни думи.

За повечето хора,

конкретно.



12.11.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...