13.11.2012 г., 12:05

Празни думи

1.1K 0 3

В каква реалност днес живея?

Какъв е този свят на пагубност и болка?

Дали на 50 ще имам сили да се смея?

Да копнея, да преодолея?

Да преодолея спомени

за ад и рай,

така втъкани, като змия в душата.

Която мъчи се.

Да сложи край.

Да ме спаси от самотата, сякаш.

И не за някой друг, за себе си говоря!

И да, отричам всичко шарено и цветно!

И май, отново, само си говоря…

Все празни думи.

За повечето хора,

конкретно.



12.11.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...