13.11.2012 г., 12:05

Празни думи

1.1K 0 3

В каква реалност днес живея?

Какъв е този свят на пагубност и болка?

Дали на 50 ще имам сили да се смея?

Да копнея, да преодолея?

Да преодолея спомени

за ад и рай,

така втъкани, като змия в душата.

Която мъчи се.

Да сложи край.

Да ме спаси от самотата, сякаш.

И не за някой друг, за себе си говоря!

И да, отричам всичко шарено и цветно!

И май, отново, само си говоря…

Все празни думи.

За повечето хора,

конкретно.



12.11.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...