В каква реалност днес живея?
Какъв е този свят на пагубност и болка?
Дали на 50 ще имам сили да се смея?
Да копнея, да преодолея?
Да преодолея спомени
за ад и рай,
така втъкани, като змия в душата.
Която мъчи се.
Да сложи край.
Да ме спаси от самотата, сякаш.
И не за някой друг, за себе си говоря!
И да, отричам всичко шарено и цветно!
И май, отново, само си говоря…
Все празни думи.
За повечето хора,
конкретно.
12.11.2012г.
© Катерина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
