В каква реалност днес живея?
Какъв е този свят на пагубност и болка?
Дали на 50 ще имам сили да се смея?
Да копнея, да преодолея?
Да преодолея спомени
за ад и рай,
така втъкани, като змия в душата.
Която мъчи се.
Да сложи край.
Да ме спаси от самотата, сякаш.
И не за някой друг, за себе си говоря!
И да, отричам всичко шарено и цветно!
И май, отново, само си говоря…
Все празни думи.
За повечето хора,
конкретно.
12.11.2012г.
© Катерина All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
