13 сент. 2016 г., 20:52

Празник 

  Поэзия » Любовная
295 1 1

Навън е валяло дъжд,

а аз не съм убивала

охлюви със стъпки,

нито хора с мълчание,

нито себе си

(понеже е празник).

В моите улици,

вътре в мен

безразлично

пълзи отчаяние.

Но аз съм вълна -

заливам го и го давя,

самотното мъртво вълнение

в мен

се обажда

със крясък на чайка...

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да се приспособиш, да се слееш, да... изчезнеш... Това усетих тук... Само че дъждът още не е изчезнал...
Предложения
: ??:??