13.09.2016 г., 20:52 ч.

Празник 

  Поезия » Любовна
293 1 1

Навън е валяло дъжд,

а аз не съм убивала

охлюви със стъпки,

нито хора с мълчание,

нито себе си

(понеже е празник).

В моите улици,

вътре в мен

безразлично

пълзи отчаяние.

Но аз съм вълна -

заливам го и го давя,

самотното мъртво вълнение

в мен

се обажда

със крясък на чайка...

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да се приспособиш, да се слееш, да... изчезнеш... Това усетих тук... Само че дъждът още не е изчезнал...
Предложения
: ??:??