Навън е валяло дъжд,
а аз не съм убивала
охлюви със стъпки,
нито хора с мълчание,
нито себе си
(понеже е празник).
В моите улици,
вътре в мен
безразлично
пълзи отчаяние.
Но аз съм вълна -
заливам го и го давя,
самотното мъртво вълнение
в мен
се обажда
със крясък на чайка...
© Ивона Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
