Празно

Няма никого в къщата, 

онемели са стаите, 

само залез прозорците пали. 

Тя не е вече същата,

от тъга остаряла е, 

под зебло от бръшлян е заспала. 

Самотата прегърби я, 

натежаха ѝ плещите, 

побеляха от старост вратите. 

А оградата дървена 

буренаци заклещиха 

и градината с тях е покрита. 

Тишината, разплакана 

от разбитите спомени, 

обикаля из празната къща. 

Разболя се от чакане 

сред стените оголени, 

да усети, че някой се връща.