2 янв. 2014 г., 20:31

Празнота

564 0 2

Без твойте ласки нежни -

аз останах тъй сама...

Пуста, като улиците снежни,

когато обхване ги тъма.

 

Не осъзнах и не разбрах 

защо така държа се с мен...

Понякога ти бе самият грях,

а на следващия ден в ангел прероден.

 

Сигурно забравяш вече

за времето, прекарано с мен.

Чувствам те така далече,

с всеки изминал ден.

 

Ти не можеш да обичаш,

не знаеш значението на любовта.

Затова, макар и да се вричаш,

ще си останеш с чувството за празнота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря за хубавите думи
  • ИСТИНСКА ПОЕЗИЯ!!!МНОГО ЧИСТО И НЕЖНО!!!!!!!ТЪЖНО, НО КРАСИВО!!!ИСТИНСКИ ДОКОСВАЩО!!!!!Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВО ВЛЮБЕНА!!!!!!!И ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ!!!!!!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...