Без твойте ласки нежни -
аз останах тъй сама...
Пуста, като улиците снежни,
когато обхване ги тъма.
Не осъзнах и не разбрах
защо така държа се с мен...
Понякога ти бе самият грях,
а на следващия ден в ангел прероден.
Сигурно забравяш вече
за времето, прекарано с мен.
Чувствам те така далече,
с всеки изминал ден.
Ти не можеш да обичаш,
не знаеш значението на любовта.
Затова, макар и да се вричаш,
ще си останеш с чувството за празнота!
© Катерина Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
