Празнота
Без твойте ласки нежни -
аз останах тъй сама...
Пуста, като улиците снежни,
когато обхване ги тъма.
Не осъзнах и не разбрах
защо така държа се с мен...
Понякога ти бе самият грях,
а на следващия ден в ангел прероден.
Сигурно забравяш вече
за времето, прекарано с мен.
Чувствам те така далече,
с всеки изминал ден.
Ти не можеш да обичаш,
не знаеш значението на любовта.
Затова, макар и да се вричаш,
ще си останеш с чувството за празнота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Иванова Всички права запазени
