25 окт. 2012 г., 15:49

Пречистване

1.2K 1 28

Реших го вече, край! От днес нататък  
ще се усмихвам, ако ще напук.          
И всички тъжни мисли, без остатък,    
и болки, и сълзи - далеч от тук       
ще пратя, ще се заредя с надежда,      
с мечти и слънце и ще стане чудо.    
Не вярваш ли? Ехидно ме поглеждаш,     
животе, но почакай, ще е другo         
момичето, което ти опита              
в желязната си схватка да сломиш.     
Ще се изправя и натам ще литна -      
към светлото, към небесата - виж!   

  

А белезите, раните ли? Нека           
ги има, за да ми напомнят, че           
борбата не е никак, никак лека,        
ала със вяра справя се човек.         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...