Пречистване
Реших го вече, край! От днес нататък
ще се усмихвам, ако ще напук.
И всички тъжни мисли, без остатък,
и болки, и сълзи - далеч от тук
ще пратя, ще се заредя с надежда,
с мечти и слънце и ще стане чудо.
Не вярваш ли? Ехидно ме поглеждаш,
животе, но почакай, ще е другo
момичето, което ти опита
в желязната си схватка да сломиш.
Ще се изправя и натам ще литна -
към светлото, към небесата - виж!
А белезите, раните ли? Нека
ги има, за да ми напомнят, че
борбата не е никак, никак лека,
ала със вяра справя се човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
