31 авг. 2007 г., 01:05

Пречистване

1.1K 0 32


                                       В храма влизам,
                                       с трепет.
                                       И с грешна душа.
                                       Търся прошката
                                       в очите на иконите.
                                       Не съм сама.
                                       Догаря във ръката ми
                                       свещта.
                                   
                                       Чуй ме,
                                       Майко, Богородице,
                                       от сърце благодаря.
                                       Боже, мили,
                                       ти, който винаги си с нас,
                                       пази ни от несгодите.
                                       Пази ни
                                       от самите нас.
                                       Нозете ми ги няма,
                                       във въздуха стоя,
                                       а душата ми -
                                       пречистена,
                                       чиста е
                                       като сълза.   
                                       Не съм сама.
                                       До мен е святостта.                 
                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...