31.08.2007 г., 1:05

Пречистване

1.1K 0 32


                                       В храма влизам,
                                       с трепет.
                                       И с грешна душа.
                                       Търся прошката
                                       в очите на иконите.
                                       Не съм сама.
                                       Догаря във ръката ми
                                       свещта.
                                   
                                       Чуй ме,
                                       Майко, Богородице,
                                       от сърце благодаря.
                                       Боже, мили,
                                       ти, който винаги си с нас,
                                       пази ни от несгодите.
                                       Пази ни
                                       от самите нас.
                                       Нозете ми ги няма,
                                       във въздуха стоя,
                                       а душата ми -
                                       пречистена,
                                       чиста е
                                       като сълза.   
                                       Не съм сама.
                                       До мен е святостта.                 
                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....