27 авг. 2007 г., 15:19

Пред дъжд

766 0 12
 

Изтече луната в пазва на облак.

По гърба на  тъмното

вятърничава

струна нежност разсипа звездите -

бледи слънца с оранжеви устни.

Спусна се

като въздишка мъглата,

избледнял седеф.

Нощта занича скришом

под полата й.

Жартиерът й е с цвят на мляко.

Полекичка

отприщва утро

дъждовна сита сладост.

Капки, натежали от желание,

ближат

кожата на тревите

и притихват

в невъзможно-синьо перо

от незабравка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • усещания, притихнали в невъзможно-синьо перо от незабравка ...
    Много се радвам, че те открих
  • Любим!
    От най-любимите!
  • Толкова много поезия и образи има в стиха ти - прекрасен е!!!!
  • Благодаря ти, gothwolf,че оставаш верен, на това, което си обещал в профила си,и особено за това ,че си отделил време наистина да мислиш задълбочено върху настроението на творбата.В интерес на истината,представи си една лавина от сетивност,емоции и чувства...То е като влюбване,понякога може първо да целунеш някого и чак после да му прошепнеш $обичам те$,често чувствата са хаотични,макар да ни убеждават във всемирната подреденост...А стихотворението ми,...е то просто е лавина от усещания.Поздрави и усмивки!
  • Думите ти са като отражение на емоциите. Финалът определено е силен, ала тук-таме понякога нишката ми се губи, но това не прави стихотворението ти лошо, напротив... (5 от мен)

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...