Пред дъжд

Поезия

769 0 12

Изтече луната в пазва на облак.

По гърба на тъмното

вятърничава

струна нежност разсипа звездите -

бледи слънца с оранжеви устни.

Спусна се

като въздишка мъглата,

избледнял седеф.

Нощта занича скришом

под полата й.

Жартиерът й е с цвят на мляко.

Полекичка

отприщва утро

дъждовна сита сладост.

Капки, натежали от желание,

ближат

кожата на тревите

и притихват

в невъзможно-синьо перо

от незабравка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vitaniya (Таня Цветанова)

усещания, притихнали в невъзможно-синьо перо от незабравка ...
Много се радвам, че те открих

2008-09-26T22:54:19+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Любим!
От най-любимите!

2008-09-26T22:32:53+03:00
rad (Радостина Марчева)

Толкова много поезия и образи има в стиха ти - прекрасен е!!!!

2007-08-28T18:50:10+03:00
марси (Мери Добрева)

Благодаря ти, gothwolf,че оставаш верен, на това, което си обещал в профила си,и особено за това ,че си отделил време наистина да мислиш задълбочено върху настроението на творбата.В интерес на истината,представи си една лавина от сетивност,емоции и чувства...То е като влюбване,понякога може първо да целунеш някого и чак после да му прошепнеш $обичам те$,често чувствата са хаотични,макар да ни убеждават във всемирната подреденост...А стихотворението ми,...е то просто е лавина от усещания.Поздрави и усмивки!

2007-08-28T14:30:06+03:00
gothwolf (Християн)

Думите ти са като отражение на емоциите. Финалът определено е силен, ала тук-таме понякога нишката ми се губи, но това не прави стихотворението ти лошо, напротив... (5 от мен)

2007-08-28T10:54:45+03:00