27 ago 2007, 15:19

Пред дъжд

  Poesía
770 0 12
 

Изтече луната в пазва на облак.

По гърба на  тъмното

вятърничава

струна нежност разсипа звездите -

бледи слънца с оранжеви устни.

Спусна се

като въздишка мъглата,

избледнял седеф.

Нощта занича скришом

под полата й.

Жартиерът й е с цвят на мляко.

Полекичка

отприщва утро

дъждовна сита сладост.

Капки, натежали от желание,

ближат

кожата на тревите

и притихват

в невъзможно-синьо перо

от незабравка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • усещания, притихнали в невъзможно-синьо перо от незабравка ...
    Много се радвам, че те открих
  • Любим!
    От най-любимите!
  • Толкова много поезия и образи има в стиха ти - прекрасен е!!!!
  • Благодаря ти, gothwolf,че оставаш верен, на това, което си обещал в профила си,и особено за това ,че си отделил време наистина да мислиш задълбочено върху настроението на творбата.В интерес на истината,представи си една лавина от сетивност,емоции и чувства...То е като влюбване,понякога може първо да целунеш някого и чак после да му прошепнеш $обичам те$,често чувствата са хаотични,макар да ни убеждават във всемирната подреденост...А стихотворението ми,...е то просто е лавина от усещания.Поздрави и усмивки!
  • Думите ти са като отражение на емоциите. Финалът определено е силен, ала тук-таме понякога нишката ми се губи, но това не прави стихотворението ти лошо, напротив... (5 от мен)

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...