марси (Мери Добрева) марси (Мери Добрева)
1 120
Aug 27, 2007, 3:19 PM

Пред дъжд

  Poetry
767 0 12
 

Изтече луната в пазва на облак.

По гърба на  тъмното

вятърничава

струна нежност разсипа звездите -

бледи слънца с оранжеви устни.

Спусна се

като въздишка мъглата,

избледнял седеф.

Нощта занича скришом

под полата й.

Жартиерът й е с цвят на мляко.

Полекичка

отприщва утро

дъждовна сита сладост.

Капки, натежали от желание,

ближат

кожата на тревите

и притихват

в невъзможно-синьо перо

от незабравка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    усещания, притихнали в невъзможно-синьо перо от незабравка ...
    Много се радвам, че те открих
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    Любим!
    От най-любимите!
  • rad (Радостина Марчева)
    rad (Радостина Марчева)
    Толкова много поезия и образи има в стиха ти - прекрасен е!!!!
  • марси (Мери Добрева)
    марси (Мери Добрева)
    Благодаря ти, gothwolf,че оставаш верен, на това, което си обещал в профила си,и особено за това ,че си отделил време наистина да мислиш задълбочено върху настроението на творбата.В интерес на истината,представи си една лавина от сетивност,емоции и чувства...То е като влюбване,понякога може първо да целунеш някого и чак после да му прошепнеш $обичам те$,често чувствата са хаотични,макар да ни убеждават във всемирната подреденост...А стихотворението ми,...е то просто е лавина от усещания.Поздрави и усмивки!
  • gothwolf (Християн)
    gothwolf (Християн)
    Думите ти са като отражение на емоциите. Финалът определено е силен, ала тук-таме понякога нишката ми се губи, но това не прави стихотворението ти лошо, напротив... (5 от мен)

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0