3 мар. 2011 г., 12:50

Пред любовта съм нищожна

699 0 1

ПРЕД  ЛЮБОВТА СЪМ НИЩОЖНА

 

Мисля си, че съм силна.

Стена от светлина съм,

но в нея се разбивам

и в блясъка се изгубвам.

 

Мисля си, че съм огромна.

Планина от копнежи съм,

но снегът се стопява бързо

и в ручеите се изгубвам.

 

Мисля си, че съм твърда.

Черна почва от мечти съм,

но ме разорават и дъжд ме облива

и в живота избуял се изгубвам.

 

Мисля си, че съм жестока.

Светкавица от безпощаден заряд съм.

Раздирам небето с ужасен гръм,

но в земята потъвам и се изгубвам.

 

Пред теб, Любов съм нищожна…

 

По-слаба и крехка от вишнев цвят съм.

По-малка от пшеничено зрънце съм.

По-мека от дъждовен облак съм.

По-нежна от пролетно цвете съм.

 

Изгубвам се в твоята Вселена…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...