Mar 3, 2011, 12:50 PM

Пред любовта съм нищожна

  Poetry » Love
691 0 1

ПРЕД  ЛЮБОВТА СЪМ НИЩОЖНА

 

Мисля си, че съм силна.

Стена от светлина съм,

но в нея се разбивам

и в блясъка се изгубвам.

 

Мисля си, че съм огромна.

Планина от копнежи съм,

но снегът се стопява бързо

и в ручеите се изгубвам.

 

Мисля си, че съм твърда.

Черна почва от мечти съм,

но ме разорават и дъжд ме облива

и в живота избуял се изгубвам.

 

Мисля си, че съм жестока.

Светкавица от безпощаден заряд съм.

Раздирам небето с ужасен гръм,

но в земята потъвам и се изгубвам.

 

Пред теб, Любов съм нищожна…

 

По-слаба и крехка от вишнев цвят съм.

По-малка от пшеничено зрънце съм.

По-мека от дъждовен облак съм.

По-нежна от пролетно цвете съм.

 

Изгубвам се в твоята Вселена…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...