Пред мен е времето
Пред мен е времето, което предстои,
зад себе си оставих всичко овехтяло.
Нахвърлих скица на живота си - на две, на три,
но струва ми се, не съдбата изпреварих.
Пред мен е утрото, усмихнато и ведро.
Окъпано във пролетна роса,
зад себе си захвърлих зимата и нейните одежди,
на прага чука пролетта.
Пред мен - с усмивка Слънчо се зарежда,
зад себе си захвърлих раните...
Напъпилите клонки на дърветата
разпукват се, тежат от... красота.
Пред мен си ти - появил се ненадейно,
зад мен са спомените, скрити в прашен скрин.
Поднесе ми подарък - свойта нежност,
какво, че може само миг да продължи?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
Железно е!
