2.03.2008 г., 8:23 ч.

Пред мен е времето 

  Поезия
718 0 16

Пред мен е времето, което предстои,
зад себе си оставих всичко овехтяло.
Нахвърлих скица на живота си - на две, на три,
но струва ми се, не съдбата изпреварих.

Пред мен е утрото, усмихнато и ведро.
Окъпано във пролетна роса,
зад себе си захвърлих зимата и нейните одежди,
на прага чука пролетта.

Пред мен  - с усмивка Слънчо се зарежда,
зад себе си захвърлих раните...
Напъпилите клонки на дърветата
разпукват се, тежат от... красота.

Пред мен си ти - появил се ненадейно,
зад мен са спомените, скрити в прашен скрин.
Поднесе ми подарък - свойта нежност,
какво, че може само миг да продължи?!

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??