23 февр. 2010 г., 09:54  

Пред офис №2

841 0 1

 

Студен, снежен,

кален и с голи дървета,

светът е прекрасен, дори и без грим.

Премръзнали, там

се целуват врабчета

в червеното еМ на един магазин.

 

Световната слава,

мощта и парите

не струват пред напръстник истинска страст,

с която се свързват.

И тръгват мечтите.

Във нашия случай към „Стария бряст”.

 

Дали е логично?

Представа си нямам.

Врабчетата гледат от първия ред.

От много време

себе си ти давам,

днес искам да ти дам - самата теб.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...