Студен, снежен,
кален и с голи дървета,
светът е прекрасен, дори и без грим.
Премръзнали, там
се целуват врабчета
в червеното еМ на един магазин.
Световната слава,
мощта и парите
не струват пред напръстник истинска страст,
с която се свързват.
И тръгват мечтите.
Във нашия случай към „Стария бряст”.
Дали е логично?
Представа си нямам.
Врабчетата гледат от първия ред.
От много време
себе си ти давам,
днес искам да ти дам - самата теб.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
