23 feb 2010, 9:54  

Пред офис №2

  Poesía
842 0 1

 

Студен, снежен,

кален и с голи дървета,

светът е прекрасен, дори и без грим.

Премръзнали, там

се целуват врабчета

в червеното еМ на един магазин.

 

Световната слава,

мощта и парите

не струват пред напръстник истинска страст,

с която се свързват.

И тръгват мечтите.

Във нашия случай към „Стария бряст”.

 

Дали е логично?

Представа си нямам.

Врабчетата гледат от първия ред.

От много време

себе си ти давам,

днес искам да ти дам - самата теб.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...