23.02.2010 г., 9:54  

Пред офис №2

839 0 1

 

Студен, снежен,

кален и с голи дървета,

светът е прекрасен, дори и без грим.

Премръзнали, там

се целуват врабчета

в червеното еМ на един магазин.

 

Световната слава,

мощта и парите

не струват пред напръстник истинска страст,

с която се свързват.

И тръгват мечтите.

Във нашия случай към „Стария бряст”.

 

Дали е логично?

Представа си нямам.

Врабчетата гледат от първия ред.

От много време

себе си ти давам,

днес искам да ти дам - самата теб.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...